10 oct 2022, 12:46

Ноемврийска тишина

472 1 11

НОЕМВРИЙСКА ТИШИНА

 

Мръсни облаци побиха флаг връз сивото небе.

Хората се изпокриха – спят край топлото кюмбе.

Утрините тъмнооки лутат се сред шал мъглив.

Самотата има нокти, листопадът къта взрив.

Слиза безпределна есен, влачи тръните с печал,

два цедилника провеси – с дим, със сажди, трети – с кал.

А студът пришпорва сприи, непокръстена слана

заран в угарта превие гръб над черната земя.

Мравчиците се покриха, птицата пое на юг...

Боже, толкова е тихо! Даже теб те няма тук!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...