Oct 10, 2022, 12:46 PM

Ноемврийска тишина

470 1 11

НОЕМВРИЙСКА ТИШИНА

 

Мръсни облаци побиха флаг връз сивото небе.

Хората се изпокриха – спят край топлото кюмбе.

Утрините тъмнооки лутат се сред шал мъглив.

Самотата има нокти, листопадът къта взрив.

Слиза безпределна есен, влачи тръните с печал,

два цедилника провеси – с дим, със сажди, трети – с кал.

А студът пришпорва сприи, непокръстена слана

заран в угарта превие гръб над черната земя.

Мравчиците се покриха, птицата пое на юг...

Боже, толкова е тихо! Даже теб те няма тук!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...