10.10.2022 г., 12:46 ч.

Ноемврийска тишина 

  Поезия » Пейзажна
231 1 11

НОЕМВРИЙСКА ТИШИНА

 

Мръсни облаци побиха флаг връз сивото небе.

Хората се изпокриха – спят край топлото кюмбе.

Утрините тъмнооки лутат се сред шал мъглив.

Самотата има нокти, листопадът къта взрив.

Слиза безпределна есен, влачи тръните с печал,

два цедилника провеси – с дим, със сажди, трети – с кал.

А студът пришпорва сприи, непокръстена слана

заран в угарта превие гръб над черната земя.

Мравчиците се покриха, птицата пое на юг...

Боже, толкова е тихо! Даже теб те няма тук!

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??