Ноемврийска тишина
НОЕМВРИЙСКА ТИШИНА
Мръсни облаци побиха флаг връз сивото небе.
Хората се изпокриха – спят край топлото кюмбе.
Утрините тъмнооки лутат се сред шал мъглив.
Самотата има нокти, листопадът къта взрив.
Слиза безпределна есен, влачи тръните с печал,
два цедилника провеси – с дим, със сажди, трети – с кал.
А студът пришпорва сприи, непокръстена слана
заран в угарта превие гръб над черната земя.
Мравчиците се покриха, птицата пое на юг...
Боже, толкова е тихо! Даже теб те няма тук!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
