20 ene 2015, 11:18

Ноемврийско ЕКГ

926 0 2

-


Ноември е. И слънцето е слабо,

но споменът е с летни измерения.

Луната е извита жълта сабя

за мислите. Убийство преднамерено.

 

И тази обич се оказа рискова.

Очакването — възел подир възел.

С ”родена съм за тебе до поискване”

надеждата отново ме подхлъзна.

 

Навярно аз съм по-добра от нея,

но ти ще разбереш това, когато

през зимата (без мене) заживееш

със спомена за жаркото ни лято.

 

И даже съм с по-слънчева усмивка

и мога до зори да пиша притчи...

Но сянка съм, и с виното ти пивко

по лунния прозорец ще се стичам.

 

Да беше тръгнал миг преди очите ми

в платната всяка багра да узнаят.

Днес късно ЕКГ за теб отчита:

обича го... обича...

И това е!

 

 

-

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....