20 янв. 2015 г., 11:18

Ноемврийско ЕКГ

921 0 2

-


Ноември е. И слънцето е слабо,

но споменът е с летни измерения.

Луната е извита жълта сабя

за мислите. Убийство преднамерено.

 

И тази обич се оказа рискова.

Очакването — възел подир възел.

С ”родена съм за тебе до поискване”

надеждата отново ме подхлъзна.

 

Навярно аз съм по-добра от нея,

но ти ще разбереш това, когато

през зимата (без мене) заживееш

със спомена за жаркото ни лято.

 

И даже съм с по-слънчева усмивка

и мога до зори да пиша притчи...

Но сянка съм, и с виното ти пивко

по лунния прозорец ще се стичам.

 

Да беше тръгнал миг преди очите ми

в платната всяка багра да узнаят.

Днес късно ЕКГ за теб отчита:

обича го... обича...

И това е!

 

 

-

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...