20 янв. 2015 г., 11:18

Ноемврийско ЕКГ

925 0 2

-


Ноември е. И слънцето е слабо,

но споменът е с летни измерения.

Луната е извита жълта сабя

за мислите. Убийство преднамерено.

 

И тази обич се оказа рискова.

Очакването — възел подир възел.

С ”родена съм за тебе до поискване”

надеждата отново ме подхлъзна.

 

Навярно аз съм по-добра от нея,

но ти ще разбереш това, когато

през зимата (без мене) заживееш

със спомена за жаркото ни лято.

 

И даже съм с по-слънчева усмивка

и мога до зори да пиша притчи...

Но сянка съм, и с виното ти пивко

по лунния прозорец ще се стичам.

 

Да беше тръгнал миг преди очите ми

в платната всяка багра да узнаят.

Днес късно ЕКГ за теб отчита:

обича го... обича...

И това е!

 

 

-

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....