Ноемврийско ЕКГ
-
Ноември е. И слънцето е слабо,
но споменът е с летни измерения.
Луната е извита жълта сабя
за мислите. Убийство преднамерено.
И тази обич се оказа рискова.
Очакването — възел подир възел.
С ”родена съм за тебе до поискване”
надеждата отново ме подхлъзна.
Навярно аз съм по-добра от нея,
но ти ще разбереш това, когато
през зимата (без мене) заживееш
със спомена за жаркото ни лято.
И даже съм с по-слънчева усмивка
и мога до зори да пиша притчи...
Но сянка съм, и с виното ти пивко
по лунния прозорец ще се стичам.
Да беше тръгнал миг преди очите ми
в платната всяка багра да узнаят.
Днес късно ЕКГ за теб отчита:
обича го... обича...
И това е!
-
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
