dancheto65 (Йорданка Цонева) dancheto65 (Йорданка Цонева)
34
10 abr 2014, 16:50  

Ноктюрно

  Poesía
1.1K 0 5

НОКТЮРНО

 

Със ласката на мека топла есен

завръщам се на село, у дома,

но ме посрещат празни и без песен,

сами, осиротелите гнезда...

 

Окъпани от щедро златно слънце

тежат лозниците от плод.

Искряща нежност тук е всяко зрънце,

преливащо от сила за живот.

 

И ябълката щедро род родила.

Градините са пълни със цветя...

На всички ни земята дава сила,

но тук не идват нашите деца...

 

Тъжно... и защото нас ни няма,

живеят паяците в този дом...

Загърбили традиции и памет

все търсим другаде подслон...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Цонева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0