10 апр. 2014 г., 16:50  

Ноктюрно 

  Поэзия
820 0 5

НОКТЮРНО

 

Със ласката на мека топла есен

завръщам се на село, у дома,

но ме посрещат празни и без песен,

сами, осиротелите гнезда...

 

Окъпани от щедро златно слънце

тежат лозниците от плод.

Искряща нежност тук е всяко зрънце,

преливащо от сила за живот.

 

И ябълката щедро род родила.

Градините са пълни със цветя...

На всички ни земята дава сила,

но тук не идват нашите деца...

 

Тъжно... и защото нас ни няма,

живеят паяците в този дом...

Загърбили традиции и памет

все търсим другаде подслон...

© Йорданка Цонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??