Ноктюрно
НОКТЮРНО
Със ласката на мека топла есен
завръщам се на село, у дома,
но ме посрещат празни и без песен,
сами, осиротелите гнезда...
Окъпани от щедро златно слънце
тежат лозниците от плод.
Искряща нежност тук е всяко зрънце,
преливащо от сила за живот.
И ябълката щедро род родила.
Градините са пълни със цветя...
На всички ни земята дава сила,
но тук не идват нашите деца...
Тъжно... и защото нас ни няма,
живеят паяците в този дом...
Загърбили традиции и памет
все търсим другаде подслон...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Цонева Всички права запазени
