Apr 10, 2014, 4:50 PM  

Ноктюрно

  Poetry
1.1K 0 5

НОКТЮРНО

 

Със ласката на мека топла есен

завръщам се на село, у дома,

но ме посрещат празни и без песен,

сами, осиротелите гнезда...

 

Окъпани от щедро златно слънце

тежат лозниците от плод.

Искряща нежност тук е всяко зрънце,

преливащо от сила за живот.

 

И ябълката щедро род родила.

Градините са пълни със цветя...

На всички ни земята дава сила,

но тук не идват нашите деца...

 

Тъжно... и защото нас ни няма,

живеят паяците в този дом...

Загърбили традиции и памет

все търсим другаде подслон...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...