dancheto65 (Йорданка Цонева) dancheto65 (Йорданка Цонева)
34
Apr 10, 2014, 4:50 PM  

Ноктюрно

  Poetry
1.1K 0 5

НОКТЮРНО

 

Със ласката на мека топла есен

завръщам се на село, у дома,

но ме посрещат празни и без песен,

сами, осиротелите гнезда...

 

Окъпани от щедро златно слънце

тежат лозниците от плод.

Искряща нежност тук е всяко зрънце,

преливащо от сила за живот.

 

И ябълката щедро род родила.

Градините са пълни със цветя...

На всички ни земята дава сила,

но тук не идват нашите деца...

 

Тъжно... и защото нас ни няма,

живеят паяците в този дом...

Загърбили традиции и памет

все търсим другаде подслон...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Цонева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0