Ноктюрно на любов те гали с нежен звук,

в нощта за теб ще свири туй пиано.

За да разкажа аз сега на всички тук,

за любовта към тебе силна, неразбрана.

Клавиши на пианото божествено звънят,

те нежно свързват моята душа в поема.

Как в ручей чист от звуци лея любовта,

от нея моля пий, сърцето твое да я вземе.

За тебе пея само в тази пълнолунна нощ,

когато любовта от мен като река извира.

Сърцето мое давам ти добър или пък лош,

в сияйния ти образ моят сън се взира.

Сънувам в звуци само тебе през нощта,

в съня ми образът ти мигом тук пристига.

И сън красив е, но ще ме събуди сутринта,

и скоро нараненото сърце ще каже стига.

А ти – от мен далече скрита в своя замък,

изпращам в звуци аз за тебе само песента.

Към тебе ще лети, дори сърцето ти да е от камък,

но няма как да устои на песен от любовен пламък.