Sep 1, 2021, 10:41 PM

Ноктюрно на любовта

  Poetry » Love
700 1 1

Ноктюрно на любов те гали с нежен звук,

в нощта за теб ще свири туй пиано.

За да разкажа аз сега на всички тук,

за любовта към тебе силна, неразбрана.

 

Клавиши на пианото божествено звънят,

те нежно свързват моята душа в поема.

Как в ручей чист от звуци лея любовта,

от нея моля пий, сърцето твое да я вземе.

 

За тебе пея само в тази пълнолунна нощ,

когато любовта от мен като река извира.

Сърцето мое давам ти добър или пък лош,

в сияйния ти образ моят сън се взира.

 

Сънувам в звуци само тебе през нощта,

в съня ми образът ти мигом тук пристига.

И сън красив е, но ще ме събуди сутринта,

и скоро нараненото сърце ще каже стига.

 

А ти – от мен далече скрита в своя замък,

изпращам в звуци аз за тебе само песента.

Към тебе ще лети, дори сърцето ти да е от камък,

но няма как да устои на песен от любовен пламък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...