ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
20 abr 2013, 17:59

Номад 

  Poesía » De amor
701 0 9


Все скитам... Във душата ти номад съм.
Пребродих обич, грях и суета.
От страховете остарях, а млад съм.
Не се научих да ти давам свобода.

И все си мисля - кой ти се усмихва
и кой те стрелка някъде с очи,
във ласките ти кой в зори притихва
и в сънища горещи с теб мълчи...

Аз исках да си само, само моя,
но ти си божи дар - красавица...
И всеки мъж ти давиш, там, във зноя -
обречен на самотни заници...

В очите ти видях... лъч, тъй лъжовен,
но скъсах дрехата ти - с теб се слях...
сега съм от ръцете ти поробен,
а в устните ти смисъла видях...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??