Номад
Все скитам... Във душата ти номад съм.
Пребродих обич, грях и суета.
От страховете остарях, а млад съм.
Не се научих да ти давам свобода.
И все си мисля - кой ти се усмихва
и кой те стрелка някъде с очи,
във ласките ти кой в зори притихва
и в сънища горещи с теб мълчи...
Аз исках да си само, само моя,
но ти си божи дар - красавица...
И всеки мъж ти давиш, там, във зноя -
обречен на самотни заници...
В очите ти видях... лъч, тъй лъжовен,
но скъсах дрехата ти - с теб се слях...
сега съм от ръцете ти поробен,
а в устните ти смисъла видях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
