ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
Apr 20, 2013, 5:59 PM

Номад 

  Poetry » Love
675 0 9


Все скитам... Във душата ти номад съм.
Пребродих обич, грях и суета.
От страховете остарях, а млад съм.
Не се научих да ти давам свобода.

И все си мисля - кой ти се усмихва
и кой те стрелка някъде с очи,
във ласките ти кой в зори притихва
и в сънища горещи с теб мълчи...

Аз исках да си само, само моя,
но ти си божи дар - красавица...
И всеки мъж ти давиш, там, във зноя -
обречен на самотни заници...

В очите ти видях... лъч, тъй лъжовен,
но скъсах дрехата ти - с теб се слях...
сега съм от ръцете ти поробен,
а в устните ти смисъла видях...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??