ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Apr 20, 2013, 5:59 PM

Номад

  Poetry » Love
841 0 9


Все скитам... Във душата ти номад съм.
Пребродих обич, грях и суета.
От страховете остарях, а млад съм.
Не се научих да ти давам свобода.

И все си мисля - кой ти се усмихва
и кой те стрелка някъде с очи,
във ласките ти кой в зори притихва
и в сънища горещи с теб мълчи...

Аз исках да си само, само моя,
но ти си божи дар - красавица...
И всеки мъж ти давиш, там, във зноя -
обречен на самотни заници...

В очите ти видях... лъч, тъй лъжовен,
но скъсах дрехата ти - с теб се слях...
сега съм от ръцете ти поробен,
а в устните ти смисъла видях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0