Нощ

Нощта разстила се безмълвно
над страсти, нежност и любов.
Надежди някъде покълват -
сред свят безмилостен, суров.


Очи затварям уморени -
не търся в никого вина.
В кълбо въртим се от промени,
но ти ми бе любимата жена.


Когато с топлина, на мен позната,
с ръце докоснеш нечие лице -
като сълза в очите, за отплата,
ще ме отпрати твоето сърце.