Нощ
Нощта разстила се безмълвно
над страсти, нежност и любов.
Надежди някъде покълват -
сред свят безмилостен, суров.
Очи затварям уморени -
не търся в никого вина.
В кълбо въртим се от промени,
но ти ми бе любимата жена.
Когато с топлина, на мен позната,
с ръце докоснеш нечие лице -
като сълза в очите, за отплата,
ще ме отпрати твоето сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Миланов Шопов Все права защищены
