Нощ
Нощта разстила се безмълвно
над страсти, нежност и любов.
Надежди някъде покълват -
сред свят безмилостен, суров.
Очи затварям уморени -
не търся в никого вина.
В кълбо въртим се от промени,
но ти ми бе любимата жена.
Когато с топлина, на мен позната,
с ръце докоснеш нечие лице -
като сълза в очите, за отплата,
ще ме отпрати твоето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Миланов Шопов Всички права запазени
