18.04.2009 г., 0:13 ч.

Нощ 

  Поезия » Любовна
897 0 0

Нощта разстила се безмълвно
над страсти, нежност и любов.
Надежди някъде покълват -
сред свят безмилостен, суров.


Очи затварям уморени -
не търся в никого вина.
В кълбо въртим се от промени,
но ти ми бе любимата жена.


Когато с топлина, на мен позната,
с ръце докоснеш нечие лице -
като сълза в очите, за отплата,
ще ме отпрати твоето сърце.

© Иван Миланов Шопов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??