Нощ

Apr 18, 2009, 12:13 AM

Poetry » Love

895 0 0

Нощта разстила се безмълвно
над страсти, нежност и любов.
Надежди някъде покълват -
сред свят безмилостен, суров.

Очи затварям уморени -
не търся в никого вина.
В кълбо въртим се от промени,
но ти ми бе любимата жена.

Когато с топлина, на мен позната,
с ръце докоснеш нечие лице -
като сълза в очите, за отплата,
ще ме отпрати твоето сърце.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Нощ

Свързани произведения

Comments

Random works