***Нощ***

На лунна светлина ти пиша

това измъчено писмо...

Навън е студ, сумрак и киша,

а моето сърце само...

Сред тактиките бойни падах, ставах,

в безсънни нощи мъчих се и страдах,

без дъх, след тичане с противогаз...

Но оцелях! Защото вярвах в НАС...

Войникът може  да загине,

държейки пушка във ръце!

Но никога не ще премине!

Разкъсаното му сърце!!

Ти мамеше ме с погледа си мил,

но как да знам, че дявол в теб се свил???

В студ и кал ужасна газих...

Но издържах, защото любовта ни пазих!

Макар далеч, бях верен като хрътка,

а ти била си в нечия прегръдка...

Защо така се случи, аз не знам!?

Изпълних си дълга, ала съм САМ!?