Нощ
***Нощ***
На лунна светлина ти пиша
това измъчено писмо...
Навън е студ, сумрак и киша,
а моето сърце само...
Сред тактиките бойни падах, ставах,
в безсънни нощи мъчих се и страдах,
без дъх, след тичане с противогаз...
Но оцелях! Защото вярвах в НАС...
Войникът може да загине,
държейки пушка във ръце!
Но никога не ще премине!
Разкъсаното му сърце!!
Ти мамеше ме с погледа си мил,
но как да знам, че дявол в теб се свил???
В студ и кал ужасна газих...
Но издържах, защото любовта ни пазих!
Макар далеч, бях верен като хрътка,
а ти била си в нечия прегръдка...
Защо така се случи, аз не знам!?
Изпълних си дълга, ала съм САМ!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мишо Ангелов Все права защищены
