20 июн. 2012 г., 00:28

Нощ

897 0 1

                                 ***Нощ***

На лунна светлина ти пиша

това измъчено писмо...

Навън е студ, сумрак и киша,

а моето сърце само...

 

Сред тактиките бойни падах, ставах,

в безсънни нощи мъчих се и страдах,

без дъх, след тичане с противогаз...

Но оцелях! Защото вярвах в НАС...

 

Войникът може  да загине,

държейки пушка във ръце!

Но никога не ще премине!

Разкъсаното му сърце!!

 

Ти мамеше ме с погледа си мил,

но как да знам, че дявол в теб се свил???

В студ и кал ужасна газих...

Но издържах, защото любовта ни пазих!

 

Макар далеч, бях верен като хрътка,

а ти била си в нечия прегръдка...

Защо така се случи, аз не знам!?

Изпълних си дълга, ала съм САМ!?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мишо Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...