20.06.2012 г., 0:28

Нощ

895 0 1

                                 ***Нощ***

На лунна светлина ти пиша

това измъчено писмо...

Навън е студ, сумрак и киша,

а моето сърце само...

 

Сред тактиките бойни падах, ставах,

в безсънни нощи мъчих се и страдах,

без дъх, след тичане с противогаз...

Но оцелях! Защото вярвах в НАС...

 

Войникът може  да загине,

държейки пушка във ръце!

Но никога не ще премине!

Разкъсаното му сърце!!

 

Ти мамеше ме с погледа си мил,

но как да знам, че дявол в теб се свил???

В студ и кал ужасна газих...

Но издържах, защото любовта ни пазих!

 

Макар далеч, бях верен като хрътка,

а ти била си в нечия прегръдка...

Защо така се случи, аз не знам!?

Изпълних си дълга, ала съм САМ!?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мишо Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...