Нощ
***Нощ***
На лунна светлина ти пиша
това измъчено писмо...
Навън е студ, сумрак и киша,
а моето сърце само...
Сред тактиките бойни падах, ставах,
в безсънни нощи мъчих се и страдах,
без дъх, след тичане с противогаз...
Но оцелях! Защото вярвах в НАС...
Войникът може да загине,
държейки пушка във ръце!
Но никога не ще премине!
Разкъсаното му сърце!!
Ти мамеше ме с погледа си мил,
но как да знам, че дявол в теб се свил???
В студ и кал ужасна газих...
Но издържах, защото любовта ни пазих!
Макар далеч, бях верен като хрътка,
а ти била си в нечия прегръдка...
Защо така се случи, аз не знам!?
Изпълних си дълга, ала съм САМ!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мишо Ангелов Всички права запазени
