Jun 20, 2012, 12:28 AM

Нощ

  Poetry » Love
893 0 1

                                 ***Нощ***

На лунна светлина ти пиша

това измъчено писмо...

Навън е студ, сумрак и киша,

а моето сърце само...

 

Сред тактиките бойни падах, ставах,

в безсънни нощи мъчих се и страдах,

без дъх, след тичане с противогаз...

Но оцелях! Защото вярвах в НАС...

 

Войникът може  да загине,

държейки пушка във ръце!

Но никога не ще премине!

Разкъсаното му сърце!!

 

Ти мамеше ме с погледа си мил,

но как да знам, че дявол в теб се свил???

В студ и кал ужасна газих...

Но издържах, защото любовта ни пазих!

 

Макар далеч, бях верен като хрътка,

а ти била си в нечия прегръдка...

Защо така се случи, аз не знам!?

Изпълних си дълга, ала съм САМ!?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мишо Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...