4 nov 2016, 17:13

Нощ

  Poesía » Otra
464 0 0

 

 

Вятърът навън се развилня.

Затанцува белостволата бреза

с трепета на жълтите листа.

Странна, неспокойна е нощта.

 

Стъклата прозоречни звънят –

ситнеж от хиляди камбанки.

В мене нестинарски се въртят

тъмни сенки върколати...

 

Кога ще благоволят да спрат,

докога в душа ми ще вилнеят

тези сенки от лъжовен свят,

в който наш'те същности линеят?

 

Поне звездите да се укротят

в броеници, кристални и щастливи,

а и те в очи ми все трептят, трептят...

О, моя тъмна нощ бурлива ...!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...