Нощ
Вятърът навън се развилня.
Затанцува белостволата бреза
с трепета на жълтите листа.
Странна, неспокойна е нощта.
Стъклата прозоречни звънят –
ситнеж от хиляди камбанки.
В мене нестинарски се въртят
тъмни сенки върколати...
Кога ще благоволят да спрат,
докога в душа ми ще вилнеят
тези сенки от лъжовен свят,
в който наш'те същности линеят?
Поне звездите да се укротят
в броеници, кристални и щастливи,
а и те в очи ми все трептят, трептят...
О, моя тъмна нощ бурлива ...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
