Вятърът навън се развилня.

Затанцува белостволата бреза

с трепета на жълтите листа.

Странна, неспокойна е нощта.

Стъклата прозоречни звънят –

ситнеж от хиляди камбанки.

В мене нестинарски се въртят

тъмни сенки върколати...

Кога ще благоволят да спрат,

докога в душа ми ще вилнеят

тези сенки от лъжовен свят,

в който наш'те същности линеят?

Поне звездите да се укротят

в броеници, кристални и щастливи,

а и те в очи ми все трептят, трептят...

О, моя тъмна нощ бурлива ...!