18 abr 2017, 12:10

Нощ 

  Poesía » Del paisaje
524 3 5

Нощта е като плюшена завивка

прегърнала заспалата земя.

Месецът със дяволска усмивка

плува сред звезди и тишина.

 

Лек ветрец се гони из гората

с клонки и изсъхнали листа.

Сова се обажда в тъмнината

и отлита нейде във нощта.

 

Вълчи вой във мрака проехтява,

и заглъхва в тъмната гора.

Долу, в селото петел пропява

и се чува плясък на крила.

 

Съмва се. Небето избледнява.

Гаснат пламъчетата звезди.

Срамежливо слънцето изгрява

и денят отново се роди!

 

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??