Нощ
Нощта е като плюшена завивка
прегърнала заспалата земя.
Месецът със дяволска усмивка
плува сред звезди и тишина.
Лек ветрец се гони из гората
с клонки и изсъхнали листа.
Сова се обажда в тъмнината
и отлита нейде във нощта.
Вълчи вой във мрака проехтява,
и заглъхва в тъмната гора.
Долу, в селото петел пропява
и се чува плясък на крила.
Съмва се. Небето избледнява.
Гаснат пламъчетата звезди.
Срамежливо слънцето изгрява
и денят отново се роди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
