gogata622 (Георги Иванов)
595 108
18.04.2017 г., 12:10 ч.

Нощ 

  Поезия » Пейзажна
525 3 5

Нощта е като плюшена завивка

прегърнала заспалата земя.

Месецът със дяволска усмивка

плува сред звезди и тишина.

 

Лек ветрец се гони из гората

с клонки и изсъхнали листа.

Сова се обажда в тъмнината

и отлита нейде във нощта.

 

Вълчи вой във мрака проехтява,

и заглъхва в тъмната гора.

Долу, в селото петел пропява

и се чува плясък на крила.

 

Съмва се. Небето избледнява.

Гаснат пламъчетата звезди.

Срамежливо слънцето изгрява

и денят отново се роди!

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??