Нощта е като плюшена завивка
прегърнала заспалата земя.
Месецът със дяволска усмивка
плува сред звезди и тишина.
Лек ветрец се гони из гората
с клонки и изсъхнали листа.
Сова се обажда в тъмнината
и отлита нейде във нощта.
Вълчи вой във мрака проехтява,
и заглъхва в тъмната гора.
Долу, в селото петел пропява
и се чува плясък на крила.
Съмва се. Небето избледнява.
Гаснат пламъчетата звезди.
Срамежливо слънцето изгрява
и денят отново се роди!
© Георги Иванов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
