Нощ

23 abr 2017, 19:34

Poesía » Del paisaje

1242 2 3

Нощ

Нощта тихо прилази,

мълком подгони деня

и той кротко потъна

в прегръдката на съня.

Усмихнати, звезди засияват,

огряват небесната вис

и игриво хорце във всемира

с Луната завихрят в захлас.

От смеха им унесена, морна,

в плен на мечти още рой,

сама се оставям в обсада

на сънища цветни безброй.

И виждам лицето ти морно,

а очите блестят в светлина,

глава си склонил на гърди ми

за сладък покой през нощта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.