Нощ
Нощ
Нощта тихо прилази,
мълком подгони деня
и той кротко потъна
в прегръдката на съня.
Усмихнати, звезди засияват,
огряват небесната вис
и игриво хорце във всемира
с Луната завихрят в захлас.
От смеха им унесена, морна,
в плен на мечти още рой,
сама се оставям в обсада
на сънища цветни безброй.
И виждам лицето ти морно,
а очите блестят в светлина,
глава си склонил на гърди ми
за сладък покой през нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Иванова Всички права запазени
