Нощ
Нощта тихо прилази,
мълком подгони деня
и той кротко потъна
в прегръдката на съня.
Усмихнати, звезди засияват,
огряват небесната вис
и игриво хорце във всемира
с Луната завихрят в захлас.
От смеха им унесена, морна,
в плен на мечти още рой,
сама се оставям в обсада
на сънища цветни безброй.
И виждам лицето ти морно,
а очите блестят в светлина,
глава си склонил на гърди ми
за сладък покой през нощта.
© Павлина Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
