Apr 23, 2017, 7:34 PM

Нощ 

  Poetry » Landscape
1241 2 3

                                                 Нощ

                                      Нощта тихо прилази,

                                      мълком подгони деня

                                      и той кротко потъна

                                      в прегръдката на съня.  

 

                                      Усмихнати, звезди засияват,

                                      огряват небесната вис

                                      и игриво хорце във всемира

                                      с Луната завихрят в захлас.

 

                                      От смеха им унесена, морна,  

                                       в плен на мечти още рой,

                                      сама се оставям в обсада

                                      на сънища цветни безброй.

 

                                       И виждам лицето ти морно,

                                      а очите блестят в светлина,

                                      глава си склонил на гърди ми

                                      за сладък покой през нощта.  

© Павлина Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??