21 ene 2021, 16:45

Нощ 

  Poesía » Del paisaje, Otra
435 0 0


Денят полека си отива
изпратен от парлива песен на щурче.
Светлината бавно се отмива
от сълзите на вечерното небе.

Вънка мръкна и градът заспа.
Едва долавяше се звук в това мълчание.
Колко плахо бе притихнала нощта,
трепереща от студ и отчаяние.

Понякога лъчи от лунен блясък
гонеха се бурно с ярките звезди,
но врана с печален крясък,
убиваше и и последните мечти.

Нощта е яркотъмен цвят на синевата.
За мене тя е муза и писателка.
Но винаги остава тя сама със самотата-
нейната единствена приятелка.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??