Нощ
709
0
0
Денят полека си отива
изпратен от парлива песен на щурче.
Светлината бавно се отмива
от сълзите на вечерното небе.
Вънка мръкна и градът заспа.
Едва долавяше се звук в това мълчание.
Колко плахо бе притихнала нощта,
трепереща от студ и отчаяние.
Понякога лъчи от лунен блясък
гонеха се бурно с ярките звезди,
но врана с печален крясък,
убиваше и и последните мечти.
Нощта е яркотъмен цвят на синевата.
За мене тя е муза и писателка.
Но винаги остава тя сама със самотата-
нейната единствена приятелка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени
