Нощ
Тази нощ е пълна с тишина,
трудно е да мисля наранена
за неизброимите неща,
каза ги и ме остави да копнея.
Колко време трябва да ти дам?
Колко шансове пропусна?
Колко ти е скъпа любовта,
откога душата ти е пуста?
Покажи ми някъде брега,
мястото, където да остана,
пристъна, на който през нощта,
ще сме двама, ама само двама.
Времето избяга изведнъж.
Изостави ни накрая.
Във душите ни се чува дъжд,
от отровни капки -
чакам края.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Todos los derechos reservados
