Тази нощ е пълна с тишина,
трудно е да мисля наранена
за неизброимите неща,
каза ги и ме остави да копнея.
Колко време трябва да ти дам?
Колко шансове пропусна?
Колко ти е скъпа любовта,
откога душата ти е пуста?
Покажи ми някъде брега,
мястото, където да остана,
пристъна, на който през нощта,
ще сме двама, ама само двама. ...