Senni (Силвия)
162 1968
Nov 17, 2007, 10:04 AM

Нощ 

  Poetry » Love
806 0 21

Тази нощ е пълна с тишина,

трудно е да мисля наранена

за неизброимите неща,

каза ги и ме остави да копнея.

 

Колко време трябва да ти дам?

Колко шансове пропусна?

Колко ти е скъпа любовта,

откога душата ти е пуста?

 

Покажи ми някъде брега,

мястото, където да остана,

пристъна, на който през нощта,

ще сме двама, ама само двама.

 

Времето избяга изведнъж.

Изостави ни накрая.

Във душите ни се чува дъжд,

от отровни капки -

чакам края.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??