Тази нощ е пълна с тишина,
трудно е да мисля наранена
за неизброимите неща,
каза ги и ме остави да копнея.
Колко време трябва да ти дам?
Колко шансове пропусна?
Колко ти е скъпа любовта,
откога душата ти е пуста?
Покажи ми някъде брега,
мястото, където да остана,
пристъна, на който през нощта,
ще сме двама, ама само двама. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up