Тази нощ е пълна с тишина,
трудно е да мисля наранена
за неизброимите неща,
каза ги и ме остави да копнея.
Колко време трябва да ти дам?
Колко шансове пропусна?
Колко ти е скъпа любовта,
откога душата ти е пуста?
Покажи ми някъде брега,
мястото, където да остана,
пристъна, на който през нощта,
ще сме двама, ама само двама.
Времето избяга изведнъж.
Изостави ни накрая.
Във душите ни се чува дъжд,
от отровни капки -
чакам края.
© Силвия All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
