Senni (Силвия)
162 1968
17.11.2007 г., 10:04 ч.

Нощ 

  Поезия » Любовна
804 0 21

Тази нощ е пълна с тишина,

трудно е да мисля наранена

за неизброимите неща,

каза ги и ме остави да копнея.

 

Колко време трябва да ти дам?

Колко шансове пропусна?

Колко ти е скъпа любовта,

откога душата ти е пуста?

 

Покажи ми някъде брега,

мястото, където да остана,

пристъна, на който през нощта,

ще сме двама, ама само двама.

 

Времето избяга изведнъж.

Изостави ни накрая.

Във душите ни се чува дъжд,

от отровни капки -

чакам края.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??