Нощ
Тази нощ е пълна с тишина,
трудно е да мисля наранена
за неизброимите неща,
каза ги и ме остави да копнея.
Колко време трябва да ти дам?
Колко шансове пропусна?
Колко ти е скъпа любовта,
откога душата ти е пуста?
Покажи ми някъде брега,
мястото, където да остана,
пристъна, на който през нощта,
ще сме двама, ама само двама.
Времето избяга изведнъж.
Изостави ни накрая.
Във душите ни се чува дъжд,
от отровни капки -
чакам края.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
