Нощ

10 feb 2012, 19:16

Poesía » De amor

511 0 2

В прозореца удари се нощта.

Целуна я денят. Заспа унесен.

Самотен си остана вън дъжда

и ми зашепна тъжните си песни.

Кой ли разплака тъй без жал нощта?

Защо луната тиха не изплува?

Тя скрита в свойта самота

навярно утрото жадува.

Прозорците са нощните очи,

а бисерните капки на дъжда

проплакват кротко в тях като сълзи...

Дали не са сълзите на нощта?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.