Feb 10, 2012, 7:16 PM

Нощ 

  Poetry » Love
513 0 2

В прозореца удари се нощта.

Целуна я денят. Заспа унесен.

Самотен си остана вън дъжда

и ми зашепна тъжните си песни.

 

Кой ли разплака тъй без жал нощта?

Защо луната тиха не изплува?

Тя скрита в свойта самота

навярно утрото жадува.

 

Прозорците са нощните очи,

а бисерните капки на дъжда

проплакват кротко в тях като сълзи...

Дали не са сълзите на нощта?

© Роза Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??