В прозореца удари се нощта.
Целуна я денят. Заспа унесен.
Самотен си остана вън дъжда
и ми зашепна тъжните си песни.
Кой ли разплака тъй без жал нощта?
Защо луната тиха не изплува?
Тя скрита в свойта самота
навярно утрото жадува.
Прозорците са нощните очи,
а бисерните капки на дъжда
проплакват кротко в тях като сълзи...
Дали не са сълзите на нощта?
© Роза Василева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
