Нощ
В прозореца удари се нощта.
Целуна я денят. Заспа унесен.
Самотен си остана вън дъжда
и ми зашепна тъжните си песни.
Кой ли разплака тъй без жал нощта?
Защо луната тиха не изплува?
Тя скрита в свойта самота
навярно утрото жадува.
Прозорците са нощните очи,
а бисерните капки на дъжда
проплакват кротко в тях като сълзи...
Дали не са сълзите на нощта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роза Василева Всички права запазени
