10.02.2012 г., 19:16 ч.

Нощ 

  Поезия » Любовна
521 0 2

В прозореца удари се нощта.

Целуна я денят. Заспа унесен.

Самотен си остана вън дъжда

и ми зашепна тъжните си песни.

 

Кой ли разплака тъй без жал нощта?

Защо луната тиха не изплува?

Тя скрита в свойта самота

навярно утрото жадува.

 

Прозорците са нощните очи,

а бисерните капки на дъжда

проплакват кротко в тях като сълзи...

Дали не са сълзите на нощта?

© Роза Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??