3 oct 2008, 10:15

Нощ 

  Poesía » Del paisaje
535 0 5
 

                НОЩ.

 

 

Луната приспива с ласки града.

В мрежа от сенки крият се влюбени.

Китара оставя в тишината следа.

Душите се търсят, изгубени.

 

 

Уморената улица тихо поляга.

Лунният лъч я милва свенливо.

Росата пълни очите с влага.

 

... Кръвта пулсира с времето диво.

 

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??