30 dic 2009, 13:50

Нощ

1.1K 0 1

НОЩ

 

Черен бряг, черно море,

няма звезди, няма луна.

Чувам те - биеш, мое сърце,

чувам те аз, но пак съм сама...


На хоризонта далечен,

зад черния свят,

кичозно облечен

свети новият град!


Но тези лъжовни светлини,

губещи се в черна мъгла,

са глупави хорски лъжи,

илюзия за светлина!


Морският бриз гали водата,

отмества облаци умело,

разкъсва със рев тишината,

а луната показва се смело!


И засиява брегът, и заблестява морето,

има звезди, има луна.

Чувам те - биеш, мое сърце,

чувам те аз и не съм сама...


 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© КрИсИ Милчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....