30.12.2009 г., 13:50

Нощ

1.1K 0 1

НОЩ

 

Черен бряг, черно море,

няма звезди, няма луна.

Чувам те - биеш, мое сърце,

чувам те аз, но пак съм сама...


На хоризонта далечен,

зад черния свят,

кичозно облечен

свети новият град!


Но тези лъжовни светлини,

губещи се в черна мъгла,

са глупави хорски лъжи,

илюзия за светлина!


Морският бриз гали водата,

отмества облаци умело,

разкъсва със рев тишината,

а луната показва се смело!


И засиява брегът, и заблестява морето,

има звезди, има луна.

Чувам те - биеш, мое сърце,

чувам те аз и не съм сама...


 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© КрИсИ Милчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...