30 дек. 2009 г., 13:50

Нощ

1.1K 0 1

НОЩ

 

Черен бряг, черно море,

няма звезди, няма луна.

Чувам те - биеш, мое сърце,

чувам те аз, но пак съм сама...


На хоризонта далечен,

зад черния свят,

кичозно облечен

свети новият град!


Но тези лъжовни светлини,

губещи се в черна мъгла,

са глупави хорски лъжи,

илюзия за светлина!


Морският бриз гали водата,

отмества облаци умело,

разкъсва със рев тишината,

а луната показва се смело!


И засиява брегът, и заблестява морето,

има звезди, има луна.

Чувам те - биеш, мое сърце,

чувам те аз и не съм сама...


 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© КрИсИ Милчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...