Dolim (Лиричен Герой)
3 12
26 oct 2008, 14:28

Нощ 

  Poesía » De amor
1141 0 3
Когато слънцето заспи
и настане мрак над нашите земи,
и всяко живо същество
унива кротко в блаженство.

Но има някой, който будува.
Защо ли той не иска да сънува?
Винаги, когато той заспи,
някой вика го и му шепти.

Плувнал в пот, отваря очи.
Хем радостен, хем тъжен.
Радостен, защото припознал е любима,
тъжен, защото знае, че не ще я има.

Става и излиза нощем из тихите поля,
далеч от всяка хорска суета.
Разхожда се наоколо безспир,
всред нощна тишина и мир.

Поглежда небето, звездите
пълнят със скръб душата и очите.
Търси своята и нейната звезда.
Дали ще ги намери в този вир от небесни тела?

Ето, вижда падаща звезда,
пожелава си я той в реалността.
Но време е към къщи да потегля,
разсъмва се, нощта ще се оттегля.

© Лиричен Герой Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??