Oct 26, 2008, 2:28 PM

Нощ 

  Poetry » Love
1159 0 3
Когато слънцето заспи
и настане мрак над нашите земи,
и всяко живо същество
унива кротко в блаженство.

Но има някой, който будува.
Защо ли той не иска да сънува?
Винаги, когато той заспи,
някой вика го и му шепти.

Плувнал в пот, отваря очи.
Хем радостен, хем тъжен.
Радостен, защото припознал е любима,
тъжен, защото знае, че не ще я има.

Става и излиза нощем из тихите поля,
далеч от всяка хорска суета.
Разхожда се наоколо безспир,
всред нощна тишина и мир.

Поглежда небето, звездите
пълнят със скръб душата и очите.
Търси своята и нейната звезда.
Дали ще ги намери в този вир от небесни тела?

Ето, вижда падаща звезда,
пожелава си я той в реалността.
Но време е към къщи да потегля,
разсъмва се, нощта ще се оттегля.

© Лиричен Герой All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??