Нощ
Когато слънцето заспи
и настане мрак над нашите земи,
и всяко живо същество
унива кротко в блаженство.
Но има някой, който будува.
Защо ли той не иска да сънува?
Винаги, когато той заспи,
някой вика го и му шепти.
Плувнал в пот, отваря очи.
Хем радостен, хем тъжен.
Радостен, защото припознал е любима,
тъжен, защото знае, че не ще я има.
Става и излиза нощем из тихите поля,
далеч от всяка хорска суета.
Разхожда се наоколо безспир,
всред нощна тишина и мир.
Поглежда небето, звездите
пълнят със скръб душата и очите.
Търси своята и нейната звезда.
Дали ще ги намери в този вир от небесни тела?
Ето, вижда падаща звезда,
пожелава си я той в реалността.
Но време е към къщи да потегля,
разсъмва се, нощта ще се оттегля.
и настане мрак над нашите земи,
и всяко живо същество
унива кротко в блаженство.
Но има някой, който будува.
Защо ли той не иска да сънува?
Винаги, когато той заспи,
някой вика го и му шепти.
Плувнал в пот, отваря очи.
Хем радостен, хем тъжен.
Радостен, защото припознал е любима,
тъжен, защото знае, че не ще я има.
Става и излиза нощем из тихите поля,
далеч от всяка хорска суета.
Разхожда се наоколо безспир,
всред нощна тишина и мир.
Поглежда небето, звездите
пълнят със скръб душата и очите.
Търси своята и нейната звезда.
Дали ще ги намери в този вир от небесни тела?
Ето, вижда падаща звезда,
пожелава си я той в реалността.
Но време е към къщи да потегля,
разсъмва се, нощта ще се оттегля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиричен Герой Всички права запазени
