13.12.2005 г., 20:25 ч.

НОЩ 

  Поезия
647 0 2
НОЩ
Нощта се връща в час уречен
с воал от здрач и дъх на леност.
Захвърлил грижите си вечер –
прекрачваш прага на нетленност.
Пак сам сред сенки мълчаливи.
Сънят с прохладни лунни устни –
докосва те и те опива
с мита на будното изкуство.
Свиреп кошмар и чувства нежни,
и нечий глас от тишината,
са даровете щедри или смешни, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Предложения
: ??:??