Любо (Любен Стефанов)
86 202

Send message to user

You have to login before sending a message.

Close

НОЩ 

Нощта се връща в час уречен

с  воал от здрач и дъх на леност.

Захвърлил грижите си вечер –

прекрачваш прага на нетленност.

Пак сам сред сенки мълчаливи.

Сънят с прохладни лунни  устни –

докосва те и те опива

с мита на будното изкуство.

Свиреп кошмар и чувства нежни, 

и нечий глас от тишината,

са даровете щедри или смешни,

подхвърлени ти от съдбата.

Нощта безшумно те прегръща

с коси от мрак и спомен светъл,

за малък грях, контур на къща

и боси стъпки в топла пепел.

Пред теб е сънната дъбрава –

на дните в унес онемели.

Потрепват мигове забрава –

рояк звезди, далечно-бели.

Нощта – като балон надуван –

се пръсва в утрото и ето:

не знаеш – буден ли сънуваш 

звезди, умиращи в небето.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Comments

• mariniki (Магдалена Костадинова)

  2007-05-09T11:48:12+03:00
  Красиво и романтично!
• Vala (Валентин Кабакчиев)

  2005-12-13T21:00:19+02:00
  Приятелю по перо, много красиво си го написал. Владееш палитрата на чувствата и багрите на словото. Имаш интересно художествено-творческо мислене. Внимавай, ще те "дебна" как пишеш и занапред.