НОЩ
НОЩ
Нощта се връща в час уреченс воал от здрач и дъх на леност.Захвърлил грижите си вечер –прекрачваш прага на нетленност. Пак сам сред сенки мълчаливи.Сънят с прохладни лунни устни –докосва те и те опивас мита на будното изкуство. Свиреп кошмар и чувства нежни, и нечий глас от тишината,са даровете щедри или смешни,подхвърлени ти от съдбата. Нощта безшумно те прегръщас коси от мрак и спомен светъл,за малък грях, контур на къщаи боси стъпки в топла пепел. Пред теб е сънната дъбрава –на дните в унес онемели.Потрепват мигове забрава –рояк звезди, далечно-бели. Нощта – като балон надуван –се пръсва в утрото и ето:не знаеш – буден ли сънуваш звезди, умиращи в небето.© Любен Стефанов All rights reserved.
